Провалът на футбола и отборите в него бе напълно очакван, но не и от хората, които се занимават професионално с наблюдаването му
Удивително е да се чете и слуша родната спортна преса след края на мачовете за евротурнирите. Лудогорец, Левски, ЦСКА и Локомотив (Пловдив) събудиха най-доброто у българските спортни списачи, които показаха невероятната си способност да забелязват очевидното и да пригласят в хор на собственици и треньори.
„Крах“, „трагедия“ и „срам“ (с главни букви и много удивителни) красят повечето спортни сайтове, занимаващи се с футбола по нашите земи. Сгромолясаха се мечтите за полу-финал в Долината на глинените гърнета (Герена), за Мишел Платини (отново) голмайстор на Стария континент и Домусчиев да пие шампанско с Абрамович след равностоен двубой. Тайно мечтаеха за това в много медии, докато се правеха „трансферни бомби“ и „египетския Меси“ бе на проби в тризвезведния шампион. Нетайно се говореше за добро представяне на Левски и ЦСКА в групите и за шансовете на Лудогорец за Шампионска лига. Работата на спортните коментатори беше да създават тази празнично-спокойна обстановка преди отговорните срещи. И те я вършеха чудесно.
Сега обаче Митко Гърнето обиден мисли да се оттегля, Коко Динев вече го направи, Батков започва трета подред нулева година, а Домусчиев и приближените му още чистят бира и обида от дрехите си, поднесени от простите хърватски фенове и този подъл немец (спомен за един друг велик момент и неговия коментар). След като въпросните признаха вина, дойде моментът да отворят усти и да разкършат пръсти техните публицистични подгласници.
Коментарите варират от трагично-патетичните излияния Иван Опренов в sportni.bg, през назидетелното „ама аз ви казах“ на Камен Дамянов в Sportal (чийто пана видяхме и на един от трагичните мачове) и стигат до черногледите, но брилянтни анти-утопии на Владимир Иванов е Дон Балон (най-авторитетният спортен портал.. и най-голям). Евала, думите са слаби да опишат възхищението от лекото, но остро перо на тези живи класици. Дори едно от заглавията цитира стария Папа. Великолепно наистина.
За съжаление много късно. При това не със седмици или месеци, а цели години. Много години.
Ето един интересен факт – последните значителни успехи на български отбор в Европа, съвпадат с появата на един от най-четените спортни сайтове – Спортал. Това се случва през 2006, а днес те са възмутени. Определено може да се спекулира, че там създалите му успяха да повлекат крак към една нова тенденция в спортната журналистика – послушанието. Като добри монаси в стара църква, българските онлайн журналисти припяват втория глас на големите в момента от много моменти насам. Критичните гласове се чуват, чак когато започнат от тях.
Никой не попита какво е станало с парите от финалите на УЕФА и групите на ШЛ в Левски например. С милионите изкарани от добрите игри на футболистите бяха закупени безумни алжирски „национали“, а най-добрите бяха продадени в силни първенства тогава като израелското. След това закупени обратно след половин/един сезон в много по-ниска форма. Не си спомням тогавашни гласове на несъгласие срещу тези гениални рокади – все пак Левски се класира за групите, в които Ники Махайлов се провали, но все пак стана последния добър трансфер и успял български играч (Бербатов замина за Леверкузен много преди това, с последния успех на ЦСКА в Европа).
Следва дългото спускане с шейната на неуспеха, като единствено отново Левски успя да направи нещо добро в Европа, като късмета и лошото време попречиха на второ участие във финалите на недотолкова значимия Лига Европа. Но това няма значение. Всички отбори, заедно с цялото първенство, потъват все по-ниско, докато накрая спряха да правят впечатление на повечето хора, които отдавна гледат хубав футбол.
И тук идва ред на конкретните обвинения. На първо място – чак сега ли се чу таз камбана на света Неделя, Иване? И даже е само предупредителна. Май трябва много навътре в задника да си държиш главата, за да чуеш чак сега опасността. „Забързан в ежедневието“ всеки може да пропусне какво става на площада, но когато си спортен журналист следва да обърнеш внимание на факта, че от няколко години насам Литекс си купува титлата съвсем спокойно и след това показва колко може в Европа. На никой ли не направи някакво впечатление лекотата с която се печели титла тук и се правят срамни игри навън? Не свиреше ли камбаната срещу Жилина, при провалите на ЦСКА, при непрекъснатите продажби на играчи в Турция и Русия? Поне малко да се беше чула, когато Карвальо бе отказан от Левски с Гонзо като директор и след това закупен от Тонев, за да неуспее да уцели топката в Сараево. А когато единствения играч с перспектива си замина от армейците, за да не му се чуе повече името? От няколко години Титан върти селски номерца на треньори и играчи, с агенти и други играчи и мести едни пари от единия крачол в другия. В Левски се сменят некадърни треньори, за други още по-глупави и на никой това не направи поне малко впечатление? Наистина? Не звучи ли камбаната от години, Ванка? Хемингуей по-рано да го беше прочел – щеше да видиш, че Ясен Петров става само за шофьор на камион и че с чичо Митко само се мажат очите на малкото зрители.
Дори не си струва да се обръща внимание на бъдещето минало прокламирано от „най-големия балон в българския нет“. И чалга кръчмите, и пиянствата, и парите от продадени мачове, и уредените и незаинтересовани играчи съществуват от десетки години вече, няма да се случат скоро. Те вече са тук и да ги забележиш сега трябва или да си чисто и напълно тъп или да си живял в пещера, където явно се намира компютърчето ти.
Но има и по-лош вариант и той става ясен с работата на Спортал. Почти съм сигурен, че въпросните журналисти нито са набутали главите си толкова дълбоко в гъзовете си, нито са толкова малоумни, просто са неморални и нямат нищо против да свирят последна цигулка. Изключителния провиденец Камен Дамянов е редактор на отдел „Футбол“, където между неговите почтисвръхестествени плодове на журналистически труд се крият новините за трансферни удари и невероятна подготовка. ЦСКА на няколко пъти за последните години купува „следващия Меси“ и то докато вече притежаваше Лионел Делев. Как така искаше да запалиш огъня на недоволството, докато го гасеше с лъжливата вода на трансферните спекулации?
Но това не е най-лошата част. Поредният провал започна и буквално и метафорично с Лудогорец. Великият, европейски, примерен, чудодеен тим от Crazy Forest. С невероятните си бази, условия, сговорство и бъдеще. Само той не понесе критики. Само той бе наказан от скверна международна конспирация без да сбърка никъде. Честно? Кой чакаме да обели дума – любимият ви Бойко?
Не с резултатите, а с легитимирането на купуването на мачове, на престъпни собственици и на намесата на държавата. Не ви ли беше поне малко срам, докато разказвахте красиви истории за добрите условия и светлото бъдеще? Докато обявявахте грозния ПР спектакъл, който може да се сравни само с нацистките олимпийски игри и московските военни паради, между Борисов и Домусчиев като „голеада“, „футболен празник“ и прочие тъпотии? Как може нормален човек, който носи в джоба си журналистическа карта да обяви нагласеното зимно дерби на „Българска армия“ като „невероятна драма“ и „спиращ дъха спектакъл“? Продължавахте да лъжете червените фенове, че отборът им има шанс за титла след откровеното предаване на титлата в Перник, без да ви дреме? Да не говорим за края на спектакъла в Разград. Красиво, драматично и без капка интрига за участниците.
Затова и бе напълно логично срещу който и да се изправи изградения с прани пари зелен шампион да загуби, провалът се носи във въздуха. Той е в ръцете на безскрупулни, засмени тикви, които въртят стотинките в джоба си, без да могат да видят сериозните пари, които чакат тези, които наистина се борят – „трактористите“ на „евроидиотите“ вече поредни години играят в групите на Шампионска лига и във финалите на Лига Европа. Основено защото харчат спечеленото както трябва, а не за елитни курви, купуване на успорвани мачове и авторитетни журналисти и скъпоценни салфетки по барчета. За съжаление всичките прилагателни звучат смешно, както и вашите „водещи“ статии.
Ето добро начало – защо бившия СИКаджия и едър дребен тарикат Венци Стефанов знае какво става, как така цяла България знае цената на мач в юношеските групи, а здраво работещите писачи по квалитетни скъпи сайтове нямат идея какво се случва и „кви съ тез с джипувети“?